Колко микропластмаса има в мозъка ни
Особено в студените месеци все по-често говорим за вредата от мръсния въздух, който дишаме всекидневно. Но освен през това време на годината, а и по всяко друго сме подложени и на още едно отрицателно въздействие - това на микропластмасата, която е на всички места към нас и във все по-големи количества и вътре в нас.
Мъжката инфертилност е все по-често събитие - микропластмасата ли е повода за нея
Нови притеснителни открития
Различни научни проучвания потвърждават вредата от дребните частици, които вдишваме и гълтаме всекидневно, върху различни органи и системи и по какъв начин стават провинен за редица здравословни проблеми - от инфертилност, увреждане на бъбреците, черния дроб и сърдечно-съдовата система и даже възможни разстройства в мозъчната активност. И неведнъж се потвърждава, че те се натрупват в разнообразни елементи от тялото ни и елементарно си проправят път през него, което ни звучи повече от притеснително.
Същите са и изводите, до които доближават учени от University of New Mexico. Те подчертават върху това какво количество микропластмаса доближава до мозъка ни. Прави се съпоставяне сред мозъка на умряли хора сред 45 и 50-годишна възраст, на които е извършена аутопсия предходната година, и се съпоставя с резултатите от преди осем години.
Така се открива, че количеството частици микропластмаса, което доближава до човешкия мозък, се е нараснало с цели 50%. Сега то е приблизително 4800 микрограма на грам или 0.48% от общото тегло. Това значи, че мозъкът ни е 99.5% сиво вещество и останалото е пластмаса - почти колкото тежестта на една пластмасова лъжичка. И това несъмнено ни звучи притеснително.
Изследователите прецизират и че в човешкия се открива 30% по-голямо количество микропласмаса, в сравнение с в бъбреците и черния дроб. И най-вероятната причина за това е, че тя доближава по-бързо и елементарно до него посредством вдишването на дребните частици, които съумяват да преминат безпроблемно кръвно-мозъчната преграда, написа.
Друго умозаключение на учените е, че при хората, диагностицирани с деменция преди гибелта си, се вижда от три до пет пъти по-голямо количество микропластмаса в мозъка, съсредоточено на първо място върху стените на кръвоносните съдове. Но те към момента не могат да кажат изрично дали това по-голямо количество се дължи на развиването на невродегенеративното заболяване или е тъкмо противоположното.
Как микропластмасата стана още по-опасна
Според ново изследване
На този стадий е противоречив и въпросът дали постоянно съществуването на микропластмаса в един или различен орган наложително води до неговото увреждане. Не е изцяло ясно по какъв начин микрочастиците си взаимодействат с клетките и дали не са преносими - да влизат и да излизат в мозъка. Например има доказателства, че бъбреците и черният дроб съумяват да изхвърлят една част от тях от организма, само че не е напълно ясно дали и мозъкът има сходни ефикасни механизми. Но едно е несъмнено - мозъкът ни е подложен на сериозна офанзива и това няма по какъв начин да остане без последици.
Мъжката инфертилност е все по-често събитие - микропластмасата ли е повода за нея
Нови притеснителни открития
Различни научни проучвания потвърждават вредата от дребните частици, които вдишваме и гълтаме всекидневно, върху различни органи и системи и по какъв начин стават провинен за редица здравословни проблеми - от инфертилност, увреждане на бъбреците, черния дроб и сърдечно-съдовата система и даже възможни разстройства в мозъчната активност. И неведнъж се потвърждава, че те се натрупват в разнообразни елементи от тялото ни и елементарно си проправят път през него, което ни звучи повече от притеснително.
Същите са и изводите, до които доближават учени от University of New Mexico. Те подчертават върху това какво количество микропластмаса доближава до мозъка ни. Прави се съпоставяне сред мозъка на умряли хора сред 45 и 50-годишна възраст, на които е извършена аутопсия предходната година, и се съпоставя с резултатите от преди осем години.
Така се открива, че количеството частици микропластмаса, което доближава до човешкия мозък, се е нараснало с цели 50%. Сега то е приблизително 4800 микрограма на грам или 0.48% от общото тегло. Това значи, че мозъкът ни е 99.5% сиво вещество и останалото е пластмаса - почти колкото тежестта на една пластмасова лъжичка. И това несъмнено ни звучи притеснително.
Изследователите прецизират и че в човешкия се открива 30% по-голямо количество микропласмаса, в сравнение с в бъбреците и черния дроб. И най-вероятната причина за това е, че тя доближава по-бързо и елементарно до него посредством вдишването на дребните частици, които съумяват да преминат безпроблемно кръвно-мозъчната преграда, написа.
Друго умозаключение на учените е, че при хората, диагностицирани с деменция преди гибелта си, се вижда от три до пет пъти по-голямо количество микропластмаса в мозъка, съсредоточено на първо място върху стените на кръвоносните съдове. Но те към момента не могат да кажат изрично дали това по-голямо количество се дължи на развиването на невродегенеративното заболяване или е тъкмо противоположното.
Как микропластмасата стана още по-опасна
Според ново изследване
На този стадий е противоречив и въпросът дали постоянно съществуването на микропластмаса в един или различен орган наложително води до неговото увреждане. Не е изцяло ясно по какъв начин микрочастиците си взаимодействат с клетките и дали не са преносими - да влизат и да излизат в мозъка. Например има доказателства, че бъбреците и черният дроб съумяват да изхвърлят една част от тях от организма, само че не е напълно ясно дали и мозъкът има сходни ефикасни механизми. Но едно е несъмнено - мозъкът ни е подложен на сериозна офанзива и това няма по какъв начин да остане без последици.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ